В една от любимите ми песни на Сара Брайтмън се пее “Аз съм твоята сянка, аз съм твоят дъжд, аз съм копнежът ти, малко от твоята болка”. И днес тя има особено голяма сила за мен. Причината преди девет години да започна да се занимавам с медитативни практики не беше просто отегчението и умората ми от това да понасям невежеството, с което бях заобиколена. НЕ. Причината беше, че когато започнах да се заобикалям с интелигентни, търсещи хора и да практикувам за първи път открих тунел към светлина. Светлината за мен е символ не просто на знанието, а на знанието за това кои сме ние и какъв е смисълът на пътя ни тук на тази човешка земя. Защото всичко, което сме били, всичко, което сме и всичко, което ще бъдем е знание, късове от информация, до които имаме достъп стига да имаме правилните инструменти за достъп. Невежеството е не просто липса на информираност. Защото много хора имат информация и продължават да живеят в невежество. Английската дума за невежество е ignorance. Буквално преведено означава незнание, неведение. Неведение означава да нямаш достъп да виждаш онова, което е очевидно. А истината е, че достъп имаме. Всеки, абсолютно всеки от нас. Въпросът е имаме ли правилните инструменти и в какво състояние са сетивата ни за да могат да доловят сигналите, които ни се дават непрекъснато?
Много, наистина много години съм разсъждавала върху мисълта как да премахна невежеството наоколо си през времето съм достигала до различни отговори, но днес моят отговор е следният: Не можем да променим невежеството около себе си без първо да го премахнем вътре в нас. И докато позволяваме то да се проявява в живота ни под формата на ситуации това не означава, че Бог не ни обича, че нямаме добър късмет или че просто светът си е такъв. НЕ. Това означава единствено и само, че някъде вътре в нас има неосъзнато невежество, сянка, непроявен енергиен потенциал, неизвестно или невидимо за нас в този момент състояние в живота ни, което игнорираме; нещо което няма как да спре да ни дразни отвън освен ако не погледнем дълбоко в себе си и не го променим.
Промяната в света винаги започва отвътре навън. Невъзможно е да търсим навън нещо, което не виждаме вътре в себе си.
Силно вярвам, че всеки един от нас има ресурсите да се замисли, да пренареди ценностите и заедно да издържим зрелостния изпит по хуманизъм с повече търпение, любов към ближния и уважение към безценното време, което ни е дадено тук на тази Земя!
И като край на поста и ново начало в споделянето ми добавям превод на любима моя мантра:
Води ме от неистина към истина,
от тъмнина към светлина,
от смърт към безсмъртие,
нека има мир, мир, мир.
фотография: Светлана Бекярова