• БЛОГ
  • ЗА МЕН
  • ПЪТЯТ НА СВЕЩЕНАТА ЖЕНА
  • ЗА МЕН
  • ПЪТЯТ НА СВЕЩЕНАТА ЖЕНА
  • БЛОГ
Никога не се предавай (1 част)

Никога не се предавай (1 част)

Когато реших да направя първия ми йога клас след като бях преминала през сертифицирана програма за йога преподавател се чудех къде мога да преподавам. Все още нямах достатъчно увереност и разбира се, че се страхувах и вълнувах едновременно. Страхувах се, че все още не съм готова да преподавам и се вълнувах, че ще се срещна с хора, които имат подобни на моите интереси. Случайно се сетих за една жена, с която се запознах на един йога ритрийт една година по-рано. Тя беше споменала, че има йога зала и мога да преподавам при нея. Поразрових се в телефона ми и се оказа, че съм запазила номера й. Обадих й се, уговорихме се кои часове мога да взема и набързо споделих в социалните медии, че започвам да преподавам йога. Не ползвах никаква реклама, нито поканих приятели за подкрепа. Реших, че ако дойде някой в първия ми клас значи трябва да продължа да преподавам йога. Не правих напомняния и не повтарях наум или наглас възнамерявания към Вселената да ми изпрати ученици. Просто отидох в залата, проветрих, подредих постелките и седнах на преподавателското място. Пет минути преди класа дойде едно момиче, което в този период живееше като самотна майка, бореше се с оцеляването си в големия град и в същото време се опитваше да преодолее зависимостите си - пълно отражение на онова, което бях самата аз само няколко години по-рано. Така, че всичко беше решено. Започнах опита си като йога преподавател точно с един ученик. Любовта ми към йога беше толкова силна, че за мен беше без значение на колко човека ще преподавам. Независимо, че към нас се присъединиха още няколко човека и сформирахме малка група в първите няколко месеца средствата от класовете не достигаха дори да покрия разходите за ползването на залата. За мое щастие йога залата беше в квартала, в който беше и квартирата ми и така можех да организирам дейностите ми между дома ми, работни, ангажименти, йога преподаването и редовното виждане със сина ми. По това време синът ми Илия вече подрастваш тийнеджър вече беше избрал да живее в семейството на баща си. През зимата си спомням, че понякога беше много трудно да стопля залата за вечерните ми класове. Преди това нямаше други занятия в графика на студиото. Понякога бях толкова отчаяна от всички усилия, които полагам защото не виждах реален резултат от действията ми. Случвало се е късно вечер да се прибера сама у дома след като сутринта рано съм станала за лична практикиа, имала съм работни ангажименти и вечерна практика и вечерта съм толкова изтощена, че започвам да плача. Тогава не знаех, че мога да въведа политика при отказване от клас и се е случвало в последния момент да разбера, че ще имам клас само с един човек или дори да няма да имам практика. Стоях сама в тъмното и се чудех защо е нужно да преминавам през цялото това страдание. Чувствах се толкова объркана. Въпреки всичко на следващата сутрин отново се събуждах рано и продължавах да практикувам, работя и да водя редовни практики.

ВЪТРЕШНАТА СИЛА Е КАТО КОЛЕЛО, ИЗКОВАНО В ОГЪНЯ НА ЖИВОТА. ТЯ НЕ СЕ ИЗГРАЖДА В ЩАСТЛИВИТЕ НИ МОМЕНТИ. СИЛАТА СЕ СЪБУЖДА КОГАТО СМЕ НАЙ–НИСКО ДОЛУ. 

Няколко месеца по-късно аз продължавах да преподавам в същото студио с приблизително същия брой ученици. Лятото беше дошло и реших, че групата ми е недостатъчно голяма е безмислено да се опитвам да създавам баланс между приходите ми като йога преподавател и разходите за залата. Холът на апартамента, в който живеех беше достатъчно просторен затова си купих четири йога постелки и започнах да преподавам у дома. Два месеца по-късно моята йога учителка ме покани да преподавам при нея, едно от водещите йога студиа в България. Едва тогава започнах да сядам на постелката с повече от десет човека срещу мен и чак тогава започвам да вярвам, че мога. Аз в действителност мога да преподавам йога. 

КЪСМЕТ Е КОГАТО ПОДГОТОВКАТА СРЕЩНЕ ВЪЗМОЖНОСТТА.

Понякога е нужно да преминем през периоди, в които отдаваме много от енергията си без да срещаме резултатите, които търсим. Ако обаче вътре в сърцето си усещаме кой е правилния път и независимо колко труден е продължаваме да вървим по него резултатите рано или късно винаги идват при нас. 

НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ ДОРИ И НАЙ–СМЕЛИТЕ СИ МЕЧТИ!

Maggy Todorova

17.08.2021

Uncategorised