Когато бях малка много обичах да танцувам пред огледалото в коридора на дома ни. Един път майка ми се прибра ненадейно и като ме видя веднага ми се скара да се прибирам в стаята ми и да залягам над уроците. Спомням си много добре думите й "Магдалена, първо работата - после удоволствията". След като останах сама в стаята дълго време седях замислена на земята, подпряна на леглото където бяха разсипани учебниците и тетрадките ми. Опитвах се да проумея какво точно иска да ми каже майка ми с тези думи. Тъй като нищо не ми дойде на ум продължих с уроците и забравих за случката. Явно все пак думите на майка ми са оставили трайна следа в мен защото израстнах като много отговорно и изпълнително дете. Всичко, с което се заемех имаше успех. Всичко, което захванех го довършвах докрай. Всичко, което обещаех изпълнявах навреме. Винаги на първо място поставях ангажиментите и задълженията си. И сега е момента да споделя огромната благодарност към майка ми за това, че е допринесла за моето развитие като човек в тази насока. Онова, което не виждах в процеса на развитието ми беше, че станах прекалено лоялна към ангажиментите си и твърде нехайна към собствените си нужди. В онзи момент от развитието ми дори и не съм осъзнавала, че освен нуждите на другите съществуват и моите собствени нужди. Допълнително започнах да определям себе си чрез постиженията си. Имах постижения - чувствах се стойностна. Нямах постижения - чувствах, че съм недостатъчна и търсех следващата цел, която да ме открои.
Така, че от една страна след като премина тийнеджърството и образованието ми и започнах да работя аз станах човек, на който може да се разчита. От друга страна аз се превърнах в работохолик. Не защото съм го искала или съм имала големи амбиции. Не. Такъв беше моделът в ума ми "Първо работата - после удоволствията". Не забравяйте, че онова в което фокусираме вниманието си се развива.
Преди шест години преминах през поредица от бърн аути. Бях преминала границата на прекалено много отдаване на личната ми енергия в полза на работата, което доведе до енергиен срив в системата ми. Това беше моментът на истината. Това беше мигът, в който си зададох въпроса дали искам да продължавам да водя живота си по същия начин. Беше дошло време да променя начина, по който разсъждавам ако искам да продължа да бъда здрава.
"УМЪТ Е ЛОШ ГОСПОДАР, НО И ДОБЪР СЛУГА". Осъзнах, че вярването "Първо работата - после удоволствията" ми е предадено от предците и вероятно то е помалаго на майка ми и баба ми да оцелеят в културната среда, с която са били заобиколени. То помагаше на мен също да оцелея. Но дотам. Аз не исках да живея за да оцелявам. Аз исках да живея за да разцъфтявам.
Това осъзнаване ме накара да поставя с приоритет сънят, храната, почивката и основно здравето ми. По-долу споделям какви промени направих в живота си за да премина през цялостна трансформация.
0. Най-голямо удоволствие ми доставя да практикувам ЙОГА. Това е дейността, която ми дава най-много енергия. Именно затова с най-висок приоритет поставих йога практиката ми. Започвам деня си с нея. След сутрешния душ медитацията е първото нещо, с което започвам денят си. Медитацията ме успокоява, насочва и фокусира умът ми и ме приземява. Така когато вляза в навлизащия ден не съм реактивна, а съм прибрана в себе си и правя много по-трезва оценка за всяка една ситуация. Допълнително асаната (физическата) практика съдейства за активиране и баланс на енергията ми.
1. Повече сън - по-малко партита. Като приоритет номер едно дойде превърна сънят ми. Да работиш и да правиш нещата, които ти харесват е градивно. Хората казват "Трудът краси човека" и това е самата истина. Когато обаче си ангажиран през деня през нощта е нужно умът и тялото да са отпуснати за да могат да се възстановят за предизвикателствата на следващия ден. В действителност ако имате ангажиран работен ден е добре да намалите партитата и социалните интеракции вечерта. Допълнително ако в действителност се отпуснете и се наспите добре на следващият ден умът и тялото ще са отпочинали и това води до много по-добра производителност. Когато се наспим добре имаме енергия за действие.
2. Започнах всеки ден да приготвям храна лично за себе си. В този период живеех сама и не намирах за необходимо да готвя. След осъзнаването какво е нужно да променя направих нужната промяна и в това отношение. Спрях с пакетираната храна и отдадох значение на листните зеленчуци и ядките, които до този момент пренебрегвах.
3. Спрях да се ангажирам в абсолютно всякакви доброволчески дейности. До този момент аз бях лидер на корпоративно женско комюнити, координатор на Дарителски комитет, координатор на корпоративни доброволчески дейности, организатор на технологични конференции и още какво ли не. В колкото повече дейности бях ангажирана, толкова повече стойностна се чувствах.
В този момент си дадох равносметка, че всички тези дейности, които извършвам на добра воля със сигурност са съдействали за развитието ми като човек. В този момент от живота ми обаче те вече взимаха от личната ми енергия и не бяха добри за здравето ми. Така, че постепенно се оттеглих от всичките.
4. Работата - няма да пропусна тази тема. Аз обичам да работя. Когато работя съм фокусирана в задачите и ангажиментите си като спазвам стриктно обещанията си. Обичам да бъда професионалист. Такава е съдбата ми. Когато захвана една задача се фокусирам само в нея. Не правя мултитаскинг (едновременно изпълнение на няколко задачи). След като разчистих от живота си всички доброволчески инициативи започнах да имам повече свободно време. Това ми даде възможност в действителност в работно време да се фокусирам в текущата ми работа и да стана по-добър експерт в нея. Когато разбираш същността на това, което правиш ти го вършиш с удоволствие за другите и те започват да те уважават за това, че могат да разчитат на експертизата ти.
5. Меки граници. Да почиташ себе си означава да поставяш граници, които другите да уважават. Спрях да комуникирам и да поддържам отношения с хора, които не ме вдъхновяват и търсят вниманието ми за да подкрепят Егото си. Спрях да ходя на обяд с хора, с които нямам какво да си кажа, но поради обстоятелствата работим заедно. На никого не давам обяснение за промяната в поведението си. Въпросът е да осъзнаваш кое е добро за теб и ти дава възможност да бъдеш изцяло себе си и да насочиш енергията си именно в тези отношения.
След като приложих гореизброените правила започнах да усещам повече пространство и свобода. Започнах да имам достатъчно време за любимите неща.
За да се присъедините към затворената ми фейсбук група Свещеното женско племе натиснете ТУК.