Прави това, което обичаш. Но преди това бъди наясно със себе си до степен, че да не ти се налага в моменти на криза да обръщаш посоката на 180 градуса, а да продължаваш да държиш кормилото със същата увереност, че си на правия път. Търси, изследвай и намери онова нещо, което кара сърцето ти да грее. И се научи да обичаш себе си, истински, с любов, която не е свързана с това какви са очакванията на другите, какви са постиженията или финансовите ти доходи, а с любов, която е безусловна. Тогава с ясните очи на мъдростта и състраданието ще видиш какво истински обичаш. В противен случай някой ден ще откриеш себе си прекарал живота си в преследване на чужди мечти, чакащ сбъдването на чужди надежди, сънуващ сън, който не е твой.
Преди време бях посещавала йога клас, но не ми направи особено впечатление.
Точно преди шест години посетих първият ми истински йога клас. Беше по кундалини йога. Малко след това научих за едноседмичен практикум за йога преподаватели. Беше ми интересно и исках да се присъединя, но си мислех, че ще допуснат само преподаватели или най-малкото практикуващи с опит. Аз обаче исках, имах смелостта да се обадя и получих разрешението да се присъединя. И отидох. В тази седмица всяка сутрин се събуждахме в 5 часа за студен душ и сутрешна йога практика (садхана). В тази седмица практикувахме по повече от пет часа на ден, пеехме мантри, говорихме за нещата, които се случват като трансформация вътре в нас и просто бяхме себе си. В първите няколко дни ми беше трудно и имах мускулна треска. Но вътре в себе си усещах неизчерпаемият източник на сила и тялото ми сякаш изпълняваше инструкциите без аз да му налагам. В последствие разбрах какво означава да усещаш подкрепата на духовната традиция. Когато обучението приключи и си тръгнах аз знаех, че йога е онова, с което искам да се занимавам до края на живота ми. В този момент бях наясно, че да водя изцяло такъв начин на живот е далеч от реалността ми, но въпреки това си обещах, че ще направя всичко възможно да имам повече от това в живота ми. Когато усетиш какво е за теб всички пречки между теб и мечтата ти се изпаряват защото когато човек открие какво го кара да се чувства жив инстинктивно знае как да подреди приоритетите си.
Няколко месеца по-късно заминах за Естония да уча хатха йога, а когато се прибрах започнах да практикувам всеки ден. На следващата година завърших обучение за преподаватели, а един месец по-късно започнах да преподавам. През цялото време с най-голям приоритет беше личната ми практика. Година по-късно заминах за Индия да уча Йога Философия, а няколко месеца по-късно завърших обучение по йога за бременни. Същата година се регистрирах в световната Йога Асоциация. И отново най-същественото за мен в деня ми беше да затвърдя сутрешната ми практика.
През лятото на 2020 се записах да изучавам първа серия на Ащанга йога с Кино Макгрегор. Това бяха може би най-трудните седем дни за тялото ми. Бях срината не само физически, но и психически. Мислех си, че тази практика е тотално невъзможно за практикуване. Толкова много усилия. Оттогава започнах да практикувам първата половина от първа серия за да придобия още повече сила, която усещах, че ми липсва. Очевадно и това е напълно възможно.
Преди йога аз не бях натурално силна и бях човека, който най-лесно се отказва когато ми се налага да полагам физически усилия. Лесно казвах “не мога”. Йога ми показа как по един последователен и здравословен начин да разкрия силата си и да продължа да я развивам всеки ден.
В тези трудни за всички ни времена установявам, че да имаш вече основана лична йога практика е онова, което ме държи най-стабилна в тези бури от информация и емоции, през които ни се налага да преминаваме всички заедно през тези дни.
Също така знам, че за много хора пандемията е време на огромна емоционална и финансова нестабилност и уязвимост. При мен се случи така, че времето под карантина ми даде възможност да засиля рутината, да направя още по-интензивна практиката ми и да практикувам два пъти дневно - 3 часа на ден и съм безкрайно благодарна, че ми се предостави възможност да имам повече време за йога. Въпреки, че преподавам и много хора ме познават основно като преподавател аз завинаги си оставам йога ученик, търсенето и откриването на йога вдъхновение е основната причина да се връщам на постелката.
Тайната на майсторството в йога е практиката - всекидневната, рутинна практика. В някои дни тя е силна и интензивна. В други дни е по-усилна и тежка. Когато се връщам отново и отново в практиката си аз живея живота на мечтите си, не защото ставам по-силна, по-стабилна, по-уверена или по-гъвкава. Йога ме кара да бъда повече от себе си. Затова …. ПРАКТИКА, ПРАКТИКА, ПРАКТИКА.